разпищял

Речник на българския език

1. разпищял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищял е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищял е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпищял е производна форма на разпищя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпищял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпищял е производна форма на разпищя (мин. деят. несв. прич. м. р.).