разпищявал е

Речник на българския език

1. разпищявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищявал е е производна форма на разпищявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищявал е е производна форма на разпищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищявал е е производна форма на разпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).