разпищявал

Речник на българския език

1. разпищявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищявал е производна форма на разпищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищявал е производна форма на разпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпищявал е производна форма на разпищявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпищявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпищявал е производна форма на разпищявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).