разпищолил си

Речник на българския език

1. разпищолил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищолил си е производна форма на разпищоля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищолил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищолил си е производна форма на разпищоля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).