разпищолил е

Речник на българския език

1. разпищолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолил е е производна форма на разпищоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолил е е производна форма на разпищоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).