разпищолило е

Речник на българския език

1. разпищолило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищолило е е производна форма на разпищоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищолило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищолило е е производна форма на разпищоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).