разпищолил

Речник на българския език

1. разпищолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолил е производна форма на разпищоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищолил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпищолил е производна форма на разпищоля (мин. деят. св. прич. м. р.).