разпищолело

Речник на българския език

1. разпищолело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищолело е производна форма на разпищоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищолело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпищолело е производна форма на разпищоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).