разпищолели

Речник на българския език

1. разпищолели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпищолели е производна форма на разпищоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпищолели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпищолели е производна форма на разпищоля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).