разпищолел

Речник на българския език

1. разпищолел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолел е производна форма на разпищоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищолел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпищолел е производна форма на разпищоля (мин. деят. несв. прич. м. р.).