разпитаха

Речник на българския език

1. разпитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпитаха е производна форма на разпитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разпитаха е производна форма на разпитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).