разпитах

Речник на българския език

1. разпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разпитах е производна форма на разпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разпитах е производна форма на разпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).