разпитали

Речник на българския език

1. разпитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпитали е производна форма на разпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпитали е производна форма на разпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпитали е производна форма на разпитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпитали е производна форма на разпитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).