разпитала

Речник на българския език

1. разпитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпитала е производна форма на разпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпитала е производна форма на разпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпитала е производна форма на разпитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпитала е производна форма на разпитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).