разписвал

Речник на българския език

1. разписвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разписвал е производна форма на разписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разписвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разписвал е производна форма на разписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разписвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разписвал е производна форма на разписвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разписвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разписвал е производна форма на разписвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).