разпилял съм

Речник на българския език

1. разпилял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпилял съм е производна форма на разпилея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпилял съм е производна форма на разпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).