разпилял е

Речник на българския език

1. разпилял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилял е е производна форма на разпилея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилял е е производна форма на разпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).