разпиляло е

Речник на българския език

1. разпиляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпиляло е е производна форма на разпилея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпиляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпиляло е е производна форма на разпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).