разпиляло

Речник на българския език

1. разпиляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпиляло е производна форма на разпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпиляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпиляло е производна форма на разпилея (мин. деят. св. прич. ср. р.).