разпилял

Речник на българския език

1. разпилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилял е производна форма на разпилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпилял е производна форма на разпилея (мин. деят. св. прич. м. р.).