разпилявал си

Речник на българския език

1. разпилявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпилявал си е производна форма на разпилявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпилявал си е производна форма на разпилявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпилявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпилявал си е производна форма на разпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).