разпилявал е

Речник на българския език

1. разпилявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилявал е е производна форма на разпилявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилявал е е производна форма на разпилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпилявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилявал е е производна форма на разпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).