разпилявал

Речник на българския език

1. разпилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилявал е производна форма на разпилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилявал е производна форма на разпилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпилявал е производна форма на разпилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпилявал е производна форма на разпилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).