разпиля

Речник на българския език

1. разпиля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпиля е производна форма на разпилея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разпиля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпиля е производна форма на разпилея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).