разпило

Речник на българския език

1. разпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпило е производна форма на разпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпило е производна форма на разпия (мин. деят. св. прич. ср. р.).