разпилеел

Речник на българския език

1. разпилеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпилеел е производна форма на разпилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпилеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпилеел е производна форма на разпилея (мин. деят. несв. прич. м. р.).