разперили

Речник на българския език

1. разперили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разперили е производна форма на разперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разперили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разперили е производна форма на разперя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).