разперил

Речник на българския език

1. разперил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разперил е производна форма на разперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разперил — мин. деят. св. прич. м. р.

разперил е производна форма на разперя (мин. деят. св. прич. м. р.).