разперело

Речник на българския език

1. разперело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разперело е производна форма на разперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разперело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разперело е производна форма на разперя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).