разперели

Речник на българския език

1. разперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разперели е производна форма на разперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разперели е производна форма на разперя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).