разпердушинил

Речник на българския език

1. разпердушинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпердушинил е производна форма на разпердушиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпердушинил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпердушинил е производна форма на разпердушиня (мин. деят. св. прич. м. р.).