разпердушинвало

Речник на българския език

1. разпердушинвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпердушинвало е производна форма на разпердушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпердушинвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпердушинвало е производна форма на разпердушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпердушинвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпердушинвало е производна форма на разпердушинвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпердушинвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпердушинвало е производна форма на разпердушинвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).