разпердушинвал

Речник на българския език

1. разпердушинвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпердушинвал е производна форма на разпердушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпердушинвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпердушинвал е производна форма на разпердушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпердушинвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпердушинвал е производна форма на разпердушинвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпердушинвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпердушинвал е производна форма на разпердушинвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).