разпенявил

Речник на българския език

1. разпенявил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпенявил е производна форма на разпенявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпенявил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпенявил е производна форма на разпенявя (мин. деят. св. прич. м. р.).