разпенявел

Речник на българския език

1. разпенявел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпенявел е производна форма на разпенявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпенявел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпенявел е производна форма на разпенявя (мин. деят. несв. прич. м. р.).