разпенило

Речник на българския език

1. разпенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпенило е производна форма на разпеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпенило е производна форма на разпеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).