разпенил

Речник на българския език

1. разпенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпенил е производна форма на разпеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпенил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпенил е производна форма на разпеня (мин. деят. св. прич. м. р.).