разпаряло

Речник на българския език

1. разпаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпаряло е производна форма на разпарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпаряло е производна форма на разпарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпаряло е производна форма на разпарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпаряло е производна форма на разпарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).