разпарял

Речник на българския език

1. разпарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпарял е производна форма на разпарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпарял е производна форма на разпарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпарял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпарял е производна форма на разпарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпарял е производна форма на разпарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).