разпаря

Речник на българския език

1. разпа̀ря некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

разпариш, мин. св. разпарих, мин. прич. разпарил, св.вж. разпарвам.

Грешни изписвания (3)

  • разпаръ
  • ръзпаръ
  • ръзпаря

2. разпаря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпаря е производна форма на разпарям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разпаря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпаря е производна форма на разпарям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разпаря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпаря е производна форма на разпарям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).