разпарчетосвало

Речник на българския език

1. разпарчетосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарчетосвало е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпарчетосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарчетосвало е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпарчетосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпарчетосвало е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпарчетосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпарчетосвало е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).