разпарчетосвала

Речник на българския език

1. разпарчетосвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпарчетосвала е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпарчетосвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпарчетосвала е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпарчетосвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпарчетосвала е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпарчетосвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпарчетосвала е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).