разпарчетосвал

Речник на българския език

1. разпарчетосвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпарчетосвал е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпарчетосвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпарчетосвал е производна форма на разпарчетосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпарчетосвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпарчетосвал е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпарчетосвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпарчетосвал е производна форма на разпарчетосвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).