разпарчетосало

Речник на българския език

1. разпарчетосало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарчетосало е производна форма на разпарчетосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпарчетосало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарчетосало е производна форма на разпарчетосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпарчетосало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпарчетосало е производна форма на разпарчетосам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпарчетосало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпарчетосало е производна форма на разпарчетосам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).