разпарцалило

Речник на българския език

1. разпарцалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарцалило е производна форма на разпарцаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпарцалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпарцалило е производна форма на разпарцаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).