разпарцаливило

Речник на българския език

1. разпарцаливило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпарцаливило е производна форма на разпарцаливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпарцаливило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпарцаливило е производна форма на разпарцаливя (мин. деят. св. прич. ср. р.).