разпарцаливил

Речник на българския език

1. разпарцаливил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпарцаливил е производна форма на разпарцаливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпарцаливил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпарцаливил е производна форма на разпарцаливя (мин. деят. св. прич. м. р.).