разпарцаливели

Речник на българския език

1. разпарцаливели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпарцаливели е производна форма на разпарцаливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпарцаливели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпарцаливели е производна форма на разпарцаливя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).