разпалвало

Речник на българския език

1. разпалвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпалвало е производна форма на разпалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпалвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпалвало е производна форма на разпалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпалвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпалвало е производна форма на разпалвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпалвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпалвало е производна форма на разпалвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).