разпалвал

Речник на българския език

1. разпалвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалвал е производна форма на разпалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпалвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалвал е производна форма на разпалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпалвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпалвал е производна форма на разпалвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпалвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпалвал е производна форма на разпалвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).